Колата на Едуард навлезе в териториата на града с пълна сила. След няколко минути спря пред къщата на Рене и Фил. Вратата бързо се отвори и оттам излезе Едуард. Той леко се огледа и след това с бавни крачки, стараеше се да изглежда нормално, стигна до входната врата. За момент си помисли да нахлуе вътре, ноо... Вдигна ръката си и натисна бутона на звънеца...
"Защо толкова се старая?" си помисли вампирът, като не очакваше отговор на собствения си въпрос...защото и той не го знаеше. Може би го правеше, за да не привлича много внимание.
Ед натисна отново отново бутона и се чу, не много приятния звук на звънеца. Тогава вратата се отвори...
Оттам се показа...човек. Какво ли друго можеше да се очаква...може би Бела... На вратата сотеше човешката майка на съпругата му - Есме. По изражението на лицето й се четяха доста от мислите й, но Едуард можеше да ги разбере и без да я погледжа.
-Оо, боже..." си бе помислила тя. Само това ли?...Да само това. Беше малко странно, но само донякъде.
-Ъм...добър ден! - рече Едуард като едва помръдна устните си.