Смърт по Слънчев изгрев...
На върха на планината стоеше момиче с развята рокля и коса. Момичето, чието име беше Лия, стоеше на няколко крачки от огромния водопад, който се спускаше надолу с трясък. Леки сълзи се спускаха по бузите на Лия. Тя беше едва на 13, но беше решила да сложи край на живота си. Шибащия вятър я удари в лицето, а тя се усмихна. Вече нищо нямаше значение. Цялото и семейство я мразеше. Държеше се с нея като с мръсна прислужница. Братчето и не пропускаше да залепи дъвка в косата и, и да и каже че е грозница. Родителите и я караха да върши мръсната работа и винаги я ритаха. Тя бленуваше за мъничко обич и се надяваше извън пределите на този живот да я получи. Луната почти беше залязла, а по страните и се заспускаха нови блестящи сълзи. Приличаха на малки звездици. Но момичето вече нямаше за какво да живее. Въпреки красотата и никой не я харесваше, никой не я обичаше. Леко започваше да просветлява, а слънцето се издигаше все повече от изток. Лия отвори очи и решително направи последните крачки. Стоеше на ръба на водопада и се изпълни с решимост. Вятърът я обрули още веднъж и тя сякаш усети всичките си сетива и органи по- силно отвсякога. Детето разпери ръце и се хвърли във бушуващата стихия. Слънцето се издигна и огря кървавата следа, която Лия беше оставила. Водопада бълваше ли бълваше вода и скоро кръвта на Лия съвсем не се виждаше. В къщата и се бяха събудили и сигурно я търсеха, но нея вече я нямаше... беше в съвсем друг свят...
Home 
Latest images 
Search 
Register 
Log in 
Subject: Творчеството на Лети 
Fri Nov 06, 2009 3:41 pm
