Красива самота
Гората пуста замлъква
вятъра тихо затихва.
Нощта тежко настъпва
и живота бързо замира.
Само въздишки се носят
в мрака дълбоки и тежки.
Сълзите бавно се ронят
и падат на земята жешки.
В плен на чувства и тъга,
в трап от мрак и самота,
сред поле от бели цветя,
тя остава съвсем сама.