Поляната

Вятърът нехайно люлееше клоните, които скърбяха за листата си. Слънцето галеше земята с лъчите си и бягаше от гонещите го облаци. Последните сухи листа се търкаляха пред краката ми, а предългата ми мантия метеше земята. Вървях тихо, любувайки се на магическата си пръчка. Никога не си бях помислял, че съществуват магьосници, а стоях сега тук - посред свят изпълнен с тях. Въртях наляво и надясно новата си придобивка. Не беше нова само тя, но на нея най - много се радвах. Бях чул, че било трудно да се правят магии, когато си още нов, но не вярвах. Точно затова реших да опитам. Насочих магическата си пръчка право напред, прокашлях се и произнесох заклинание което бях чул по - рано днес - Авис. Нищо не се получи и аз бързо се отчаях. Седнах натъжен на земята, мислейки, че не съм истински магьосник, понеже не можех да направя магията. Бях се убедил от собствен опит, че е трудно да се правят магии. Не трябваше обаче да унивам, а да опитам пак. станах и бързо насочих пръчката си напред. Бавно и ясно произнесох заклинанието, но отново имаше същия резултат. Този път не се отчаях толкова лесно. След още два три опита се чу тихо чуруликане. Това ме окуражи да опитам отново. Този път по - силно, по - ясно и по - уверено произнесох "Авис". За мое най - голямо щастие няколко птички, чуруликайки, се разнесоха из синевата. Започнах да подскачам от радост. Бях успял да направя магия. Това бе първата ми магия. Щях да я помня винаги.